Български институт по правни инициативи (БИПИ) е удостоена с грамота в категорията „Неправителствена организация, най-активно използвала ЗДОИ“ по случай Деня на правото да знам 2023. Бихме се радвали да ни разкажете повече за кампаниите, които водите с помощта на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Например, за кампанията за осветляване на квалификацията и назначенията на ръководители на местните звена на административните структури и по-специално – на Държавен фонд „Земеделие“.

Цветомир Тодоров: Първо, бихме искали да благодарим на ПДИ за тази награда и подкрепата на усилието ни да събираме информация от институциите. Български институт по правни инициативи работи над 15 години в различни сфери, свързани с върховенство на правото, назначенията в съдебната система, назначените от парламента „регулативни органи“, мониторинг на органите на изпълнителната власт и техните структури по места. 

д-р Исидора Димова: Първоначално идеята започна с мониторинг на назначенията на административните ръководители в съдебната система и се разрасна към парламентарните назначения, колективните и еднолични органи, изпълнителната власт, като конкретно в случая с Държавен фонд „Земеделие“ разглеждахме назначенията на ръководителите на териториалните структури по проект, който изпълняваме по Фонд активни граждани. Редовно ползваме ЗДОИ като част от подходите, с които набираме информация. Изпратихме заявления до 7 институции и впечатляващо беше разнообразието на отговорите, които получихме. Търсихме информация по един и същи член на ЗДОИ, а всяка институция ни отговори по различен начин. Държавен фонд „Земеделие“ всъщност са една от администрациите, за които почти не може да се намери публична информация по отношение на ръководителите назад във времето. Дори и имената на настоящите директори се изписват с първа буква на първото име и фамилия, което още повече затруднява търсенето на информация.

Цветомир Тодоров: Да не говорим, че там изискванията за назначение са най-мъгляво формулирани, в сравнение с другите структури на администрацията.  

д-р Исидора Димова:В делото, което водихме за достъп до информация, съдът задължи Държавен фонд „Земеделие“ да ни осигури информация за назначението на директора на областната дирекция в Стара Загора. Само че се оказа, че тук има още една уловка – с промени от 2019 г. срокът за съхранение на документацията по отношение на проведените публични процедури е 6-месечен, след което тази информация може да се унищожи – и точно това ни казаха. Искахме да направим ретроспективен преглед и да видим как са се случвали нещата и каква е квалификацията, включително и образователния профил на кандидатите, които вземат сериозни решения, повлияващи ежедневния живот на гражданите, а се оказа, че всъщност такава информация по-назад от 6 месеца не можем да съберем.  

Цветомир Тодоров: Тук трябва да направим една бележка за самия закон, защото той казва 6 месеца е срокът, освен ако няма изключение в специален закон. А реално всички закони, по които се случват назначенията, са специални спрямо Закона за защита на личните данни. Законодателят трябва да реши какъв е приоритетът: дали е прозрачността при назначенията и съответно – гражданите да могат да знаят кой взема важни решения, които в случая с фонд „Земеделие“ са за милиарди левове всяка година, или просто да се позовем на нещо механично, с което всяка възможност да знаем кой точно решава, изчезва. Това може да бъде променено – въпрос на законодателна инициатива и на желание. Законът е направен много удобно да може да се скрие някой зад него и така се получава на практика. Имаме съдебно решение, което няма как да бъде спазено, заради формалното изискване на закона, което абсолютно противоречи на ред други принципи в нашето законодателство, включително и на правото ни да знаем.

д-р Исидора Димова: Някои от институциите предоставихапълен достъп – Българската агенция за безопасност на храните дадоха доста сериозна информация, като бяха заличили навсякъде личните данни. В някои от отговорите беше посочен и друг аргумент – ако ни дадат информация за професионалната квалификация и образованието на кандидатите, „идентифицират неидентифицируеми лица”. Тези лица са минали през публична процедура, заемали са публична длъжност и въпреки това ние нямаме право на достъп дори до техния професионален опит, което може би кореспондира донякъде правилно с правото да бъдеш забравен, но в толкова кратки срокове последствията от техните решения все още са валидни.              

Цветомир Тодоров: Аз не знам доколко правото да бъдеш забравен е по-важното в случая. Да вземем т. нар.  „калинки“. Във фонд „Земеделие“ през 2009-2010 г. беше назначен за изпълнителен директот човек, който реално не разполагаше с дипломите, които твърдеше, че има. Името му стана знаково за подобни пракитии. За съжаление, в различни сектори се получават постоянно такива съмнения. Хората заемат постове, без да имат дори формално право на тях от гледна точна на образование. Това е най-елементарният за проверка факт в биографията им. Какво означава правото да бъдеш забравен, ако въобще не е трябвало да си там?  

д-р Исидора Димова: Продължаваме да търсим и намираме – в някои случаи повече, в други – по-малко, информация по реда на ЗДОИ. Целта да се създаде съдебна практика в полза на повече прозрачност и отчетност при управлението е изключително важна за нас и аз бих искала да се присъединя и да благодаря за професионалната подкрепа на ПДИ, защото вие наистина участвате с нас в тази борба. В конкретния случай със съдебния казус също разчитахме на подкрепата ви.   

По-трудно ли се работи с регионалните структури? По-малко прозрачни ли са според практиката ви досега?

Цветомир Тодоров: По-малко осветени са със сигурност, защото много често когато „профилираме“, така да се каже, ръководителите на централните институции, ние разчитаме на информация от медиите. Понякога за регионалните подразделения на администрацията медиите мълчат или не са в полезрението им, или поради местни зависимости и скандали остават извън покриваните теми.

д-р Исидора Димова: Различно е. Например, в инициативата за назначенията и процедурите по тях се оказа, че информация за регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) се намира сравнително по-лесно, защото там скандалните случаи са много и кадровите рокади – също. Разглеждахме 5 областни града и през скандални случаи в РИОСВ се намира информация от публични източници. Докато за Държавен фонд „Земеделие“, където скандали на териториално ниво почти не изкачат, нищо не се чува. Там явно всичко си тече по мед и масло – информация за проблеми не можехме да добием никаква.

Интересно ще бъде за хората да разберат, че има страни в Европа, където нещата са много по-зле от България. Законът за достъп до обществена информация е голямо постижение на нашата правна система

От разговора ни досега оставам с впечатлението, че базисни за живота и оцеляването теми като храната – сега ще стигнем и до здравеопазването, остават в полусянка в аспекти като ръководство и отчетност на ангажираните институции – и медийно, и регулативно, и едва ли не – законодателно. Така ли е?

Цветомир Тодоров: Естествено, че няма нищо случайно в тези неща. Държавен фонд „Земеделие“ е добре пазената тайна на българската администрация по ред причини. Има подозрение за конкретни обръчи от фирми, които гравитират към една и съща партия вече повече от 20 години  и работят с фонда. Т. е. пътеките, прокарани през годините, са очевидни за всеки, който малко или много се е поинтересувал от това. Няма никакъв медиен интерес, понеже основните играчи знаят, че нещата се случват добре. Това е в ущърб на гражданите. Работейки по този проект, ние направихме и много интервюта с местни активисти, журналисти, с работещи хора по места. Т.е. нашият досег до институциите не е само посредством документите, които те самите произвеждат, а имаме и непосредствен поглед чрез гражданите, които работят и живеят там. Голяма част от хората имат вече нагласа, че са по-скоро обекти на случване, а не са субекти на историята, която тече пред очите им, и в която би трябвало активно да участват, поне на местно ниво. И това по мое мнение е свързано с начина, по който е структурирана администрацията – правото е преди всичко въпрос на процедури. Т. е. върховенството на закона зависи от това какви са процедурите. Когато законът оставя процедурни вратички за субективизъм на решаващия орган на място – било РИОСВ, било фонд „Земеделие“ или който и да е, се оказва, че процедурата може да бъде използвана в ущърб на гражданите. Както и да променим материалните закони, ако тези вратички не бъдат затворени, или поне стеснени по някакъв начин, върховенството на правото по места трудно ще се случи.

Напоследък е много актуална темата за прозрачността в здравеопазването и бих искала да ви насоча към другата ваша мащабна кампания в тази област. В разговора ми с Десислава Николова от в. „Капитал“, тя отправи много похвални думи за вас и вашата инициатива.

Цветомир Тодоров: Бихме искали да честитим на Десислава Николова чрез вас за голямата награда „Златен ключ“ в категорията „Най-добри журналистически материал/ кампания, свързани с правото на достъп до информация“. Здравеопазването влезе във вниманието на всеки гражданин на България през 2020 г. чрез пандемията. Освен всичко останало тогава, в условията на извънредната обстановка, огромен паричен поток се концентрира в болниците, които така или иначе използват огромен публичен ресурс всяка година.  В този период от година и половина драстично се намали контролът върху начина, по който се харчат парите за здравеопазване. Кризата не беше съвсем приключила, когато решихме да проверим какво се случва реално с парите, които отиваха за COVID-19.

Зададохме ключови въпроси на няколко болници в големите градове в страната, свързани с начина, по който се харчат пари по време на COVID епидемията. Остана съмнение, че парите не са изхарчени така, както се очаква. Две болници не ни отговориха. Въпросите бях лесни, нямаше нещо, което да ги затрудни. Например питахме колко легла са били налични в интензивно отделение, колко са били снабдени с респиратори, колко пациенти са приети по време на епидемията, колко са общо починалите и колко от тях са починали от COVID-19. Болница „Пирогов“ изобщо не ни отговори, т.е. получихме мълчалив отговор. От МАБЛ Пазарджик ни казаха, че на два от въпросите не могат да отговорят, защото нямат такава статистика. Интересно е, че в тази статистика влизаше и броят на починалите. Ако болницата твърди, че нямат данни за починалите, тогава откъде националната статистика прави своите сметки за картината на епидемията от COVID-19?! Срещу двете болници заведохме дело с помощта на адвокат Стефан Ангелов от ПДИ в Административен съд София-град. Делото беше при два различни състава. Единият състав уважи нашето искане и реално задължи УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ да ни предостави данните. Делото срещу МБАЛ Пазарджик го загубихме. Еднакви въпроси, един и същи съд, но различни решения. Това още веднъж показва колко са важни процедурите. Не само как е разписано нещо в материалния закон, а как самите институции и самият съд гочета през процедурите. Така започнахме да осветляваме какво става в болниците. Направихме различни проучвания за начина, по който се провеждат обществени поръчки. Оказа се, че големите публични болници харчат през обществени поръчки суми, които са сравними или дори по-големи от тези, които харчат големите общини. Това също е извън радара на гражданското внимание. Затова продължаваме да работим и в тази посока, което обаче се оказва не много лесно.

Еднакви въпроси, един и същи съд, но различни решения. Това още веднъж показва колко са важни процедурите. Не само как е разписано нещо в материалния закон, а как самите институции и самият съд гочета през процедурите.

Искахме информация от различни структури, свързани по някакъв начин с контрола в  здравеопазването, като Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – тях можем да похвалим. Бяха доста коректни с информацията, които предоставиха, особено НЗОК. Наблюдаваме и назначенията в публичните болниците. Там нещата са още по-непрозрачни отколкото назначенията в държавните институции по места. Масово кандидатите за заемане на ръководни длъжности в болниците са представени с първо и фамилно име, а не с трите си имена, Това естествено затруднява проучването на професионалния опит, образованието, обвързаността на кандидатите.  

Продължавате да работите за осветляване на болниците и за отварянето на тези тъмни кутии.

Цветомир Тодоров: Категорично тепърва ще работим много в тази насока. Това е от неприятна част от работата ни, защото съмненията за корупция, за неправомерни действия от страна на решаващите органи в системата на здравеопазването логично водят към мисли за загуба на човешки животи. Всеки човек се докосвал до здравеопазването, всеки е бил пациент в болница – това определя значимостта на темата.

Отдавна работите по инициативата. Как виждате развитието в здравеопазването?

Цветомир Тодоров: Нещата в здравеопазването не се развиват добре. Начинът, по който то се финансира, предполага наличие на определен брой население в по-малките населени места. А знаете колко е голяма демографската криза. До няколко години много от болниците ще имат голям проблем с броя на пациентите, които обслужват. Това ще постави въпроса за кардинална промяна за финансирането на системата, за нейното структуриране, за взаимоотношенията между частни и публични болници, които се конкурират за пациенти и пътеки. Отделен е въпроса, че има скъпи пътеки, които болниците предпочитат и по-зле платени, които най-често остават за обслужване и в пасив на публичните болници.  Все по-голяма става и борбата за специалисти. България е шампион по брой болници на глава на населението в Европейския съюз. Това създава голям проблем с кадрите, особено при  по-малките болници.

Кои са трудностите при събиране на информация във вашата работа?

Д-р Исидора Димова: Разнообразни са трудностите при събирането на информация. Вече коментирахме неотзивчивостта на институциите да споделят информация, което изключително затруднява гражданския контрол. Всъщност го прави невъзможен. Другото е, обемът на информацията, който се опитваме да съберем. Не винаги има източници, от които може да се събере такъв вид информация.

Цветомир Тодоров: Наличието на работещ ЗДОИ е голям позитив, голямо постижение. Ние работим по различни проекти с партньори от други държави. Интересно ще бъде за хората да разберат, че има страни в Европа, където нещата са много по-зле от България. Законът за достъп до обществена информация е голямо постижение на нашата правна система и се надяваме вие да поддържате борбата да не се изменя той към лошо. Колкото и да се оплакваме от съдебните битки, имаме работещ закон – нещо черно на бяло, с което да кажем „вижте тук, длъжнисте да ни дадете тази информация сега.“

Какво е посланието Ви към колегите от НПО сектора?

Цветомир Тодоров: Първо, да вярват в това, което правят. И второ, когато правят  грешки, да си ги признаваме.

Д-р Исидора Димова: Да продължават борбата си и да знаят повече.

Интервюто е препечатано от сайта на Програма Достъп до информация