На 11 септември 2023 г., екипът на БИПИ представи съвкупност от показатели, които дават индикации за висок корупционен риск при обществените поръчки и са изведени на база на анализ на практиката на ВАС, КЗК, АДФИ, Сметна палата, както и препоръки от международни организации. Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ; д-р Радостина Ангелова, директор на „Глобал Метрикс“; д-р Теодор Славев, ръководител на проекта; адв. Цветомир Тодоров, експерт по обществени поръчки; Цветелина Василева, експерт по обществени поръчки представиха структурата и методологията на създадения Индекс на корупционния риск при обществените поръчки на пресконференция в БТА.
Пилотното тестване на Индекса на корупционния риск е базирано върху представителна извадка от общо 166 процедури. Извадката е изтеглена чрез случаен подбор от общо 1224 процедури, обявени в периода 01.01.2020 г. – 30.06.2023 г., чийто предмет са строителни дейности и са на обща прогнозна стойност 2.73 милиарда лева. В обхвата на анализа влиза възлагането на строителни дейности от областните центрове. Поради представителния характер на извадката резултатите могат да бъдат отнесени към всички поръчки за строителство, които са възлагани от 28-те областни центрове в България чрез ЦАИС ЕОП. Попадналите в извадката процедури са на обща стойност 259,9 милиона лева. Данните бяха обявени от д-р Радостина Ангелова, директор на „Глобал Метрикс“ на пресконференция в Националния пресклуб на БТА. По време на пресконференцията бе представен инструмента „индекс на корупционен риск“.
Индексът е разработен от Българския институт за правни изследвания на база на анализ на практиката на Върховния административен съд, Комисията за защита на конкуренцията, генцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, както и препоръки от международни организации. Индексът е разработен въз основа на дейности по международен проект „Ефективна борба с корупцията“, реализиран в Босна и Херцеговина, Черна гора, Румъния и финансиран от Държавния департамент на САЩ.
Според д-р Ангелова тази стойност на индекса от 23,75% показва, че в немалка част от обществените поръчки са допускани отклонения от това, което законът предписва. По думите й това е сериозна индикация за проблеми и нарушения в процеса на възлагане. Тя обясни, че границите на индекса се движат от нула до сто, като нула е идеалното състояние, в което няма риск от субективизъм и риск от каквито и да било корупционни практики. Сто е теоретичният максимум на този риск, посочи тя. Ангелова обясни, че индексът, приложен в различен период и друг обхват от възложители, би могъл да бъде доста различен.
Експертите са установили два типа лоши практики, които са най-разпространени по отношение на обществените поръчки в сектор строителство. Д-р Теодор Славев, ръководител на проекта в България, обясни, че 60 процента от обявените поръчки завършват с една оферта по различни причини – има един кандидат или другите са отстранени. По думите му така по един или друг начин се стеснява конкуренцията и възможността за състезание.
Д-р Славев констатира, че Агенцията за обществени поръчки публикува публичните възложители, които са сключили договори за обществена поръчка въз основа само на една оферта. При по-малките общини като Грамада, Брусарци това са сто процента от всички обществени поръчки за първото полугодие на т.г. са въз основа само на една оферта. За София те са 22,86%, Пловдив – 47,75%, Варна – 58,33%, Бургас – 77,92%, или общо от 308 процедури 240 договора са сключени въз основа на подадена само една оферта, посочи той.
Сред лошите практики, които бяха обобщени, са практики от типа: „Тука има – тука няма“, когато възложителят не е качил цялата документация за дадена обществена поръчка. При тях често се публикува само техническа спецификация, няма протокол за избор, не се публикува и методиката за оценка. Следваща лоша практика е от типа: „Всеки сам си преценя“, при които критериите, заложени към изпълнителя, позволяват субективност при интерпретацията за изпълнението или субективно интерпретиране при доказване на условията за съвместимост на кандидатите или на изискванията към техническото предложение.
