ЕК ни дава кредит на доверие с констатацията, която прави в годишния доклад за върховенство на правото. Това мнение изказа пред БНР Биляна Гяурова-Вегертседер от Български институт за правни инициативи. Според нея този кредит на доверие е обусловен от политическата конюнктура, стабилизирането до момента на политическата ситуация в страната и най-вече факта, че имаме редовно правителство.
"В останалата част от доклада нямаме кой знае какви новини. Фактът, че в доклада на много места се отбелязват все още проблемни точки и сфери означава, че независимо от този кредит на доверие, ЕК ще продължи отблизо да следи как ще се реализират докрай поети ангажименти, най вече свързани с изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост. Изпълнението на приетите закони е едно от условията, които са изрично разписани в начина, по който се отчита изпълнението на ПВУ, т.е. ЕК си е научила урока от другия механизъм за сътрудничество и оценка и вече изисква не само механичното приемане на един закон, но и реалното му изпълнение - нещо, което в България продължава да куца", подчерта тя в интервю за предаването "Преди всички".
Г-жа Вегертседер очаква през есента ЕК да предприеме последните стъпки по окончателното прекратяване на механизма за сътрудничество и проверка. "Има още неща, които България трябва да изпълни. Те са посочени точно в доклада", отбеляза тя. По думите ѝ ЕК за пръв път сериозно коментира и проблема с мандатите на регулаторите, където изрично е казано, че има риск от повлияване на решенията на тези институции, на регулаторните органи поради факта, че техният мандат е изтекъл и те стоят непопълнени години наред. "Мандатността е ключова гаранция за добро управление в една държава, гаранция, която България не успява да изпълни или по скоро парламентът упорства в нейното неизпълнение".
За конституционните промени г-жа Вегертседер подчерта, че разговорът тече заключен само в парламента, което според нея е негативно: "Когато говорим за промени в съдебната власт, която по Конституция е независима, тази власт не трябва да бъде оставена изолирана от този разговор". Според нея този процес трябва да е включващ, а не изключващ. Тя подкрепя консервативен подход, когато става въпрос за промени в Конституцията. "Ако НС успее да покаже достатъчно сериозно желание и ангажимент, каквито в момента липсват, да направи тези промени в Конституцията - това ще бъде отчетено по подобаващ начин от ЕК. Сериозният ангажимент за мен минава през един много сериозен и задълбочен разговор не само с конституционалисти и не само с тези конкретни личности в парламента, но и през сериозен разговор вътре в системата. До момента те са напълно изключени, а техният глас трябва да бъде чут, защото те ще понесат не само позитивите, но и негативите на едни поредни промени в частта за съдебната власт в Конституцията".
Борислав Сарафов ще остане още известно време като и.д. главен прокурор, отбеляза още Биляна Гяурова-Вегертседер. Според нея той в момента има интерес да бъде "добрият играч". Той иска да покаже, че прокуратурата би могла да работи по един достатъчно независим и прозрачен начин, добави тя и обясни: "Затова именно той самият се захвана като едно от първите му действия с едно от тези дела на трупчета - "Осемте джуджетта". Доколко ролята на добрия играч на г-н Сарафов е автентична - това може да се види в последващи действия. Това може да му спечели допълнително време, за да започне да показва, че прокуратурата може да се чисти отвътре". Тя добави още, че "ако механизмът наистина заработи и се задвижи, а в момента това би могло да стане по отношение на сигналите срещу г-н Сарафов, това от страна на България и българската съдебна система ще бъде много сериозен знак, че реформата е в по-голяма дълбочина, отколкото е била в последните 20 години. Ако той се задвижи, това ще е доказателство, че той не е мислен за конкретната личност, а е мислен да се задвижи независимо кой е на тази позиция и той да бъде коректив на липсващите до момента процедури за някакъв контрол и някакъв вид отговорност на институцията главен прокурор".
