Има ли разрив между главния прокурор Иван Гешев и заместника му Борислав Сарафов, след като чухме противоречиви изказвания около взрива край колата на Гешев. След като главният прокурор Иван Гешев потвърди от Ню Йорк, че бил без семейството си по време на инцидента, неговият заместник и директор на Националната следствена служба Борислав Сарафов излезе с официална позиция. Сарафов посочи, че не желае да носи отговорност за чужди грехове и че Гешев в телефонен разговор с него е оставил впечатление, че е бил заедно със семейството си при взрива. По темата пред ФАКТИ говори Биляна Гяурова-Вегертседер - един от учредителите на Българския институт за правни инициативи и негов директор.
- Г-жо Гяурова, как гледате на случилото се с кортежа на главния прокурор?
- Вече се коментира близо 10 дни тази случка, която стана на 1 май. От официалната информация, която излезе в публичното пространство, прави впечатление, че нещата не са еднозначни. Включително беше подадена и много противоречива информация от самата прокуратура. А това ще изиграе лоша шега на прокуратурата.
- Ставаме свидетели на сблъсък на тезите между главния прокурор – Иван Гешев, и неговия заместник - Борислав Сарафов?
- Абсолютно е така и е много интересно. Този сблъсък може да се каже, че прави или бележи някакво пропукване в системата на прокуратурата. Нека си припомним, че Борислав Сарафов преди половин година бе избран единодушно за втори мандат като директор на Националната следствена служба. А това в една такава ситуация означава, че на него му е гласувано доверие, че той е „проверен“. А изявленията му на 1 май и после извинението му ни показва, че има някакво пропукване в системата. Той каза директно, че не иска да носи отговорност за чужди грешки и за чужди изказвания. Това обаче може да се тълкува и в посока на това, че той иска да се „спаси“. Тук е добре да си припомним и функционалния анализ, който бе направен на нашата прокуратура от европейските прокурори, който касаеше и въпроса с механизма за разследване на главния прокурор. И едно от предложенията в този анализ бе това, че има вариант, при който може да се създаде механизъм за независимо разследване срещу главния прокурор през Националната следствена служба. Така че поведението на господин Сарафов може да се тълкува в различни посоки.
Иначе това, което стана на 1 май, от една страна е излагация за прокуратурата, но може и да се окаже шанс за нея, ако се покаже, че тя може да работи обективно и да проведе обективно разследване.
- Друго нещо, което направи силно впечатление и получи отзвук в обществото, бяха думите на Борислав Сарафов, който каза, че е „…крайно време прокуратурата да излезе от политическия терен, където е нагазила дълбоко“…
- Реално той казва нещо, което, според мен, много хора си мислят.
- Но никой на такъв пост не го е казвал публично…
- Да, така е. Но тези негови думи се връзват имено с тезата ми, която казах преди малко, че неговото поведение може да се тълкува в няколко посоки - и като пропукване на системата на прокуратурата, и като опит да се „спаси“. Не трябва да забравяме, че господин Сарафов е доста по-отдавна в системата. Той беше кандидат за главен прокурор през 2012 година, беше шеф на Апелативна прокуратура. Той е бил на доста високи позиции, а в момента е заместник на главния прокурор. В този смисъл нещата, които той хвърля в публичното пространство, са доста добре преценени и премислени. Самият факт, че си позволява да каже за политическите заигравки на прокуратурата, не трябва да бъде подценяван. Но тезата ми е, че той казва нещо, което ние всички си мислим. Да се върнем и към още нещо, когато говорим за главния прокурор. Още в началото, когато той беше единствен кандидат за тази позиция, в неговата концепция беше развил тезата, че прокуратурата трябва да навлезе по-широко в публичното пространство, прокуратурата трябва да присъства повече в медиите. Присъствието на прокуратурата - като най-силния институционален играч в държавата по-широко в медиите, вече означава заявка за скачане в полето на политиката. По принцип прокуратурата е призвана да реализира наказателната политика на една държава. Прокуратурата не е призвана да създава политики, а тук виждаме, че нещата при сегашния главен прокурор много се объркаха. Или той ги обърка, или неговият пиар отдел ги обърка. Вместо прокуратурата да реализира наказателната политика на държавата, виждаме прокуратурата и да се опитва да лидира политиката и то не само наказателната, а във всяко едно отношение в държавата. Това е много объркващо. И още нещо искам да споделя, защото ми изглежда странно. На 1 май имахме инцидент, имахме реакции, но липсваха реакции от държавните институции. Институциите не показаха рефлекс. Имам предвид депутатите. Те можеха да поискат от главния прокурор да дойде в парламента и сам да разясни за какво става въпрос. Те не го направиха.
- Викнаха служебния вътрешен министър Иван Демерджиев, който опроверга тезата, че главният прокурор е пътувал със семейството си…
- Парламентът е най-голямата политическа структура в нашата държава. Защо не извика главния прокурор? Просто липсва рефлекс от тях. Същото важи и за ВСС, който също не потърси отговорност, не потърси информация от главния прокурор. Този инцидент засяга цялата държава. ВСС какво направи? Излезе декларация от прокурорската колегия, излезе и декларация на представляващия ВСС и говорителите на двете колегии. Съжалявам, но това е просто смешно. ВСС също трябваше да направи извънредно заседание и да изслуша главния прокурор. Това са нормални и очаквани рефлекси от институциите. Сега вече и да бъдат направени, те са прекалено закъснели.
- А да очакваме ли оставка от Ясен Тодоров, след като Борислав Салафов каза, че обмисля да му я поиска…
- Искането на оставката на заместника на НСлС е класически пример за вътрешноинституционална борба в стил - когато главата не знае какво правят краката, иска да ги отреже. Ясен Тодоров веднага влезе в нападение и предупреди, че "… до понеделник ще се случат много неща". Дали блъфира, за да спечели време, ще се разбере съвсем скоро. Факт е обаче, че от цялата ситуация страда доверието в следствие и прокуратура, което и без това е критично ниско. За да почне отнякъде да се разплита цялата бъркотия, е добре ВСС да призове всички преки участници да излязат в неплатен отпуск и да се види дали изобщо е възможно обективно разследване.
