От днес влиза в сила законът, който дава защита на лица, подаващи сигнали за нарушения. Това съвсем не означава, че каналите за сигнализиране на нарушения, които той създава, ще започнат да функционират веднага. Това каза в интервю за БТА Цветомир Тодоров от Български институт за правни инициативи. По думите му тепърва, по силата на заключителните разпоредби на закона, предстои да бъде създадена наредбата, която ще регламентира детайлно регистрите за приемане на сигналите, а те са съществен елемент от вътрешните канали.
Опитът с други нововъведения в правото, като например въвеждането на регламента за личните данни (GDPR), показва, че в началото действително има голям интерес от страна на гражданите за ползване на новите правни инструменти, до степен, че дори се злоупотребява с тях. След това сякаш се наблюдава нормализиране. Дали и със закона за сигнализиращите лица ще се получи така, бъдещето ще покаже, смята Тодоров.
"Първият важен елемент от защитата е изискването за запазване на поверителността както на сигнализиращото лице, така и на данните в сигнала. Поверителността обаче не означава анонимност, защото анонимни сигнали не се приемат, макар законът да отваря вратичка и за тях. Във всеки случай добре е когато гражданите решат да подават сигнал за нередност, да се замислят на кого биха се доверили."
Следва пълният текст на интервюто:
От днес влиза в сила законът, който дава защита на лица, подаващи сигнали за нарушения. Очаквате ли веднага да започне подаването на подобни сигнали?
- Законът влиза в сила от днес, но това съвсем не означава, че каналите за сигнализиране на нарушения, които той създава, ще започнат да функционират веднага. Поне не и така наречените вътрешни канали. Това е така, защото тепърва, по силата на заключителните разпоредби на закона, предстои да бъде създадена наредбата, която ще регламентира детайлно регистрите за приемане на сигналите, а те са съществен елемент от вътрешните канали.
Срокът за приемането на въпросната наредба е 4 август тази година. Пак до 4 август Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която е централният орган за външно подаване на сигнали и институцията, която ще администрира целия процес по сигнализиране и защита, ще трябва да подготви методически указания и да предостави възможности за обучение на служителите на задължените лица. Така че поне до 4 август повечето задължени лица (работодателите в частния сектор с 250 и повече служители, общините, държавните институции и предприятия) могат да бъдат спокойни, че ще имат време да се подготвят.
За малките и средни работодателите в частния сектор (тези, които имат между 50 и 249 служители) срокът за изграждане на вътрешни канали и съответно за приемане на сигнали е дори още по-дълъг – 17 декември 2023 година.
Ще припознаят ли гражданите новите процедури за сигнализиране за нередности? Ще се доверят ли те на обещанията на закона за конфиденциалност и защита?
- Опитът с други нововъведения в правото, като например въвеждането на регламента за личните данни (GDPR), показва, че в началото действително има голям интерес от страна на гражданите за ползване на новите правни инструменти, до степен, че дори се злоупотребява с тях. След това сякаш се наблюдава нормализиране. Дали и със закона за сигнализиращите лица ще се получи така, бъдещето ще покаже.
Кой и за какво ще може да сигнализира, както и пред кого?
- Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) цели да насърчи гражданите да подават сигнали за нередности и да ги защитите от последващи действия срещу тях. Той засяга почти всички стопански активни субекти в страната. Но докато за работниците, служителите и свързаните с тях лица законът създава нови права и възможности, за всички останали той създава предимно задължения. И разбира се – разходи.
Не всички сигнали могат да се считат като подадени по този закон. За да се ползват от правата по него, лицата трябва да са подали сигнал за нередност, информацията за която са получили в качеството си на вътрешно лице за съответната организация, учреждения или предприятие. Такива вътрешни лица са работниците, служителите и държавните служители. Освен тях обаче, законът приема, че сигнали могат да подават още много лица, които приема за вътрешни: доброволци, стажанти, съдружници и акционери, мениджъри, доставчици и дори на кандидати за работа. Изискването е информацията в сигнала, който те подават, да им е станала известна в работен контекст.
Друго изискване е сигналите да съдържат данни, съгласно които лицето да има основателна причина да смята, че съществува нарушение на българското законодателство или на европейското право, което уврежда обществения интерес. Това е доста широка рамка. Избор на лицето е къде точно ще подаде сигнал. То може да стори това, като подаде сигнала чрез т.нар. вътрешен канал на ведомството или фирмата в която работи. Може и да предпочете външния канал – т. е. да сигнализира направо в специализираното звено, което предстои да бъде създадено в КЗЛД.
А може и да оповести информацията публично. Отделно лицето може да изпрати сигнала до конкретна ресорна институция. При този вариант ръководителят на съответната институция е длъжен да уведоми КЗЛД, че е получен сигнал. Минус на последната възможност е това, че намаляват шансовете да бъде опазена поверителността на сигнализиращото лице, както и на данните от сигнал.
Естествено, запазва се възможността всяко лице, да подава сигнали за каквото сметне необходимо до всяка институция, без да има качеството на вътрешно спрямо субекта нарушител. В този случай, обаче то няма да се ползва от защитата по новия закон.
"Разбира се, че проблемът със сигнализирането има културно измерение. Но не само. Сигнализирането е свързано и с очакването на реални резултати в борбата с нарушенията. И ако такива няма, не мисля, че който и да било закон сам по себе си би бил достатъчен стимул за гражданите. В конкретния случай с новия закон за защита на сигнализиращите лица, самото му появяване, може да се надяваме, ще бъде стимул. България беше единствената страна в ЕС, а и в региона, която нямаше никакъв подобен инструментариум."
Каква защита може да получи и каква е гаранцията, че тази защита няма да бъде нарушена?
- Цел на новия закон е преди всичко да защити сигнализиращите лица, нещо, което в момента на практика не съществуваше като възможност в българското законодателство. Защита сега ще може да се предоставя не само на сигнализиращото лице, но и на тези, които го подпомагат или по някакъв начин са свързани с него.
Първият важен елемент от защитата е изискването за запазване на поверителността както на сигнализиращото лице, така и на данните в сигнала. Поверителността обаче не означава анонимност, защото анонимни сигнали не се приемат, макар законът да отваря вратичка и за тях. Във всеки случай добре е когато гражданите решат да подават сигнал за нередност, да се замислят на кого биха се доверили.
Осигуряването на конфиденциалност ще е първото голямо предизвикателство при изграждането на вътрешните канали за сигнализиране. Що се отнася до външния канал за сигнализиране, който ще работи чрез КЗЛД, законът предвижда звеното, което ще приема сигнали, да няма право да предоставят информация на другите служители на Комисията и дори на нейните членове. Отделно конфиденциалността на сигнализиращото лице трябва да бъде запазена и в случаите в които КЗЛД препрати служебно преписката на друг компетентен орган.
Друг съществен елемент от защитата е забраната на всяка форма на ответни действия спрямо сигнализиращото лице, което е репресия или ги поставя в неблагоприятно положение. Забраняват се дори заплахите и опитите за репресия срещу сигнализиращите лица. За да е по-ясно за какво иде реч, законът изрично изброява ситуации, които ще се считат за репресия. Например временно отстраняване, уволнението, понижаването в длъжност, прилагане на имуществена и/или дисциплинарна отговорност и още много други хипотези.
Репресия е дори и изразяването на намерение за предприемане на ответни действия, изразени физически, словесно или по друг начин, които накърняват достойнството на лицето или създават враждебна среда. Т.е. дори ако се говори против сигнализиралото лице пред другите членове на колектива, това може да бъде счетено за накърняване на неговите права.
Допълнително сигнализиращите лица имат право на безплатни и достъпни информация и съвети от страна на Комисията, помощ пред всеки орган, който може да ги защити от репресия, и правна помощ.
Кое е онова, което би било стимул за подаването на сигнал? Само защитата, сама по себе си, достатъчна ли е?
- Интересен въпрос. Разбира се, че проблемът със сигнализирането има културно измерение. Но не само. Сигнализирането е свързано и с очакването на реални резултати в борбата с нарушенията. И ако такива няма, не мисля, че който и да било закон сам по себе си би бил достатъчен стимул за гражданите. В конкретния случай с новия закон за защита на сигнализиращите лица, самото му появяване, може да се надяваме, ще бъде стимул. България беше единствената страна в ЕС, а и в региона, която нямаше никакъв подобен инструментариум.
Допълнителен стимул, надявам се, ще бъде фактът, че КЗЛД ще проследява движението на всеки сигнал - какво е направил вътрешният канал, уведомен ли е компетентният орган, спазил ли е той сроковете за проверка. Твърде е възможно е това да не бъдат достатъчни стимули за много граждани, но създаването на традиция за подаване на сигнали е дълъг процес, в който се очаква да израстват както гражданите, така и институциите.
Виждате ли текстове в закона, които могат да бъдат подобрени и какви са очакванията Ви от него?
- Факт е, че законът не е съвършен. Изглежда, че някои части, особено при възможностите за процесуална защита, не отговарят на минималните стандарти на европейската директивата, въз основа на която е създаден. От друга страна той разширява приложното поле спрямо това, което директивата изисква, което пък е негов плюс.
Притеснително в процесуалната част на закона е уредбата на тежестта на доказване при спор между сигнализиращо лице и субект, който му е нанесъл вреди. Директивата казва, че при производство пред съд или друг орган, свързано с вреди, понесени от сигнализиращото лице, при условие че това лице докаже, че е подало сигнал и е претърпяло вреда, следва да се счита, че вредата е причинена с цел отмъщение за сигнала. Лицето, което е предприело вредоносната мярка, ако твърди обратното, би трябвало да го докаже. Нашият закон също съдържа подобна оборима презумпция.
Едновременно с това в него се появява сякаш от нищото и текст, който казва, че в случай на съдебен или административноправен процес, в който сигнализиращо лице твърди, че е било обект на неблагоприятни действия, то това лице трябва да докаже, че тези действия са реакция именно на подаден от него сигнал. Т.е. не следва да се приема, че неблагоприятното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал, ако преценката на всички обстоятелства сочи, че за прилагането на мярката наложилото я лице има друго законно основание. Това е значително разминаване с духа на директивата и е възможно да доведе до противоречива съдебна практика.
Недоумение буди и изричното изискване за служителите, които са отговорни за вътрешните канали, в случай че установят данни за извършено престъпление, да бъдат длъжни да изпратят сигнала и данните в него на прокуратурата. Не е ясно какво е наложило законодателят да не предвиди възможност за престъплението да бъде уведомено първо МВР.
