„Разговорите между политическите сили за сформиране на мнозинства не е нещо лошо. Това дори може да се каже, че е част от длъжностната характеристика на депутатите. Лошото е, когато те са абсолютно непрозрачни, без ясни критерии. Затова от БИПИ винаги сме предлагали тези преговори, ако не се случват публично, да се случват по някакви ясно определени стандарти, които могат да бъдат разписани и в ПОДНС. Тогава обществото ще бъде наясно как отделна парламентарна група или коалиция са стигнали до конкретните имена за съответната позиция.“
Настоящият парламент е шестият, пред който стои отворен въпросът за изтеклите мандати. Част от тези регулаторни органи обаче се променят и по предложения на други институции. Мислите ли, че е допустимо тези органи да продължават да функционират с оглед на решението на Конституционния съд, че един орган не може да страда за това, че друг не си е свършил работата. В ефира на БНР, г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер коментира изтеклите мандати на редица органи и регулатори. „Решението на Конституционния съд до голяма степен предостави едно безвремие и спокойствие на народните представители да протакат до край провеждането на тези процедури на ключови органи не само на съдебната власт, но и на изпълнителната власт и регулатори. Това беше направено може би не тенденциозно но с поглед в бъдещето, с очакване, че е имаме политическа криза, в която ще имаме поредица от предсрочни избори.“
„Самите народни представители, вместо да застанат на висотата, която им определя конституцията и по закон и да поемат отговорности пред избирателите си, да започнат организирането на прозрачни и обективни процедури за попълване на органите с изтекъл мандат, те се успокоиха. Това бавене и поставянето на тези органи в т.нар. „изпреварващо послушание“ руши държавността и доверието в обществото.“
На въпроса дали страната се намира в конституционна криза, каквото определение даде Главният прокурор, г-жа Вегертседер отговори, че сме на ръба на подобна ситуация. За да не се навлезе в такава, е необходимо да се сформира редовно правителство, чрез което „да се даде възможност на 49-то НС да надскочи живота на предходните народни събрания. Така ще се даде достатъчно време за организиране на организиране прозрачни и обективни процедури, за избор на споменатите позиции с изтекъл мандат.“
„За съставянето на редовно правителство може да бъде платена някаква политическа цена, но ако се разсъждава от гледна точка на държавния интерес и гледаме малко по-напред от политическия си пъп, можем да сме готови да платим тази цена, с оглед на по-доброто бъдеше на страната.“
На въпроса относно съставянето на мнозинства за попълването на съответните органи и разговорите между партиите, г-жа Вегертседер посочи, че подобен диалог между отделните политически сили на практика няма нищо лошо. „Това дори може да се каже, че е част от длъжностната характеристика на депутатите да водят такива преговори. Лошото е, когато това нещо става абсолютно непрозрачно, без ясни критерии. Затова от БИПИ винаги сме предлагали тези преговори, ако не се случват публично, да се случват по някакви ясно определени стандарти, които могат да бъдат разписани и в ПОДНС. Тогава обществото ще бъде наясно как отделна парламентарна група или коалиция са стигнали до конкретните имена за съответната позиция.“
