"Има няколко различни предложения за контрол на Главния прокурор. Според външни наблюдатели като Венецианската комисия и Съвета на Европа, този проектозакон за промените в НПК, който беше предложен в 48-то НС и не мина, беше най-доброто, което до момента е предлагано. Работата по него беше стартирана от едно служебно правителство, мина през редовно правителство и финишира в последното служебно правителство. Чухме аргументите от страна прокуратурата и следствието, че тези текстове са противоконституционни, но ако те наистина са такива, то може да се изпрати предварително питане до Конституционния съд".

На въпроса дали през политическото говорене или волята за прокарването на това законодателство ще бъде постигнат някакъв консенсус, г-жа Вегертседер посочи, че възможен компромис би бил въпросният механизъм за контрол да се отнася не само за Главния прокурор, а и върху председателите на двете върховни съдилища – ВАС и ВКС. Това обаче много подменя смисъла на това какво е съда и какво е прокуратурата, защото прокуратурата е „адвокатът на държавата“ в един процес, а съдът е независимият арбитър, който отсъжда. "Да бъдат подставени под един знаменател т.нар. Трима големи е погрешен подход. Логиката на това разсъждение е, че Тримата големи биват избирани по една и съща процедура, която обаче е различна от тази за останалите председатели на съдилища и ръководители на прокуратури, но факт е, че и по Конституция, и по Закона за съдебната власт, председателите на ВКС и ВАС упражняват много различни функции от Главния прокурор."

Чуйте целия разговор във видеото.