Един от неизследваните проблеми на натовареността на съдилищата е неравномерното съотношение. Този проблем стои и в двете крайности – свръхнатоварените съдилища не могат да осигурят качествено правосъдие, защото големият брой дела не позволяват да се отдели внимание на всяко едно от тях. Респективно, тези, които са малко натоварени, се деквалифицират, тъй като нямат възможност да упражняват професията по различни казуси. Това е едната част от проблема – видимата. Невидимата се отнася до това, че ВСС отчита и анализира натовареността единствено в количествен порядък.
Усилията са в посока на създаване на методология, която да отчита качествената натовареност на съда. Идеята се посреща добре от съдиите, тъй като те най-добре съзнават значимостта на този проблем.
Един съдия, освен че разглежда и решава дела, извършва и много други дейности, които пряко са свързани с правораздавателната дейност, макар и да не са част от същинското правораздаване. Съдията е длъжен да повишава квалификацията си, да участва в различни комисии, работни групи по различни законопроекти. Това е дейност, която трябва да се насърчава, а не да се подтиска. Съдията трябва да има активна позиция по отношение на процесите на управление на съдебната система. Съдебната система е специфичен вид власт, в смисъл че управлението не предполага административен контрол, както е в изпълнителната власт. Затова ролята на съдиите е много важна. В такъв смисъл отделните съдии трябва да участват в управлението на съдебната система – било в атестираното, в етичната регулация, ако щете дори, по бюджетните въпроси.
Целият материал на сайта на в. Класа