Именно такъв процес тече в страната от няколко месеца. Със заявката за създаване на механизъм за започване на наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер и временно отстраняване на „тримата големи“ в съдебната система се извършва предателство на независимостта на съда. Защо?

Препоръката в заключението в доклада на ЕК по МСП би следвало да се тълкува в по-широк смисъл. Наблюдението и контролът имат значение само, когато се осъществяват както отвътре, така и отвън. В тази връзка и в светлината на горните въпроси е възможен дебат по отношение намирането на работещ механизъм за подобно наблюдение. Като минимум в него трябва да присъства и експертното мнение на специалисти извън институциите, които отчитат напредък по съответни показатели и това мнение да е неразделна част от обобщен доклад или друг вид документ отразяващ изпълнението на съответните мерки и препоръки.

Настоящето писмо изразява притеснението на част от неправителствените и съсловни организации в България относно представените от министъра на правосъдието на 14.06.2019 г. предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)[1] относно процедура за временно отстраняване и предсрочно прекратяване на правомощията на т.нар. трима големи в съдебната власт – председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и главния прокурор (ГП).

Дискусионна остава целесъобразността гражданското образование, като отделен предмет да се изучава единствено в рамките на XI и XII клас на средното образование. В този период от образованието си една част от учениците вече са запознати с темите, които засяга гражданското образование, и фокусът им е насочен към бъдещата професионална ориентация. Тези пък, които наистина имат необходимост от образование, което да им даде елементарна гражданска грамотност, чрез която да се измъкнат от зависимостите на бедността или гетото, по един или друг начин често вече не са реална част от образователната система на тази възраст.

И все пак каквото и да е начало, то е по-добро от никакво начало.

Български институт за правни инициативи е партньор за България по международния проект „Ефективна борба срещу корупцията“ (“Effective Combat Against Corruption. Supporting Stakeholders in Implementing Anti-Corruption Standards”). Проектът се осъществява от Международната фондация за електорални системи (International Foundation for Electoral Systems/ IFES) и Института в Прага за Централна и Източна Европа (Prague CEELI Institute). Проектът е с финансиране от Държавния департамент на САЩ (DoJ/ INL) и освен в България се изпълнява още в Румъния и Черна гора.

Член на екипа на проекта е д-р Магнус Оман /Magnus Ohman/, който е директор на регионалния офис на IFES (най-голямата международна организация в света, занимаваща се с избори и избирателни системи) в Прага и е старши съветник по партийно финансиране. Занимава се с темата от 1990 г. Притежава докторска степен от университета в Упсала, Швеция. Има множество публикации по темата за финансирането на политическите партии.

В светлината на скорошните събития, свързани с финансирането на партиите, разговряхме с д-р Оман. 

Биляна Гяурова в предаването "Кой говори" на Дарик радио

Самите текстове, предоставени на присъстващите по време на представянето на предложенията за законодателни промени, свързани с тримата големите, стана непосредствено преди дискусията, която изключва същностен дебат. В самите предложения за промени в НПК, в преходните и заключителните разпоредби, се съдържат предложения за промени в Закона за съдебната власт. От гледна точка на законодателната техника това е неправилно. Това каза Биляна Гяурова в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио. 

Консултациите при президента Румен Радев за нов главен прокурор са навременни с оглед на законовите срокове за избора на Обвинител №1. Това заяви пред БНР Теодор Славев. "От години настояваме, за да може членовете на прокурорската колегия да формират своите номинации, те трябва да го правят на нещо, а не на принципа "ти си го избра" или с пиене на кафе по универсални магазини. Начинът, по който това се случва, е анализ на състояние на органа – той трябва задължително да включва проблемите, постигнатото до момента, да се опира на вече изработения функционален анализ на прокуратурата, на доклада на европейските прокурори и на заключенията от Механизма за сътрудничество и оценка," подчерта той. Интервюто чуйте на страницата на БНР

„Безнаказаност и политическа слепота доведе до ситуацията, в която се намираме в момента.“ Това каза директорът на БИПИ в предаването „Кой говори?“ на Дарик Радио с водещ Пролет Велкова.

Биляна Гяурова коментира актуалната тема за корупционните скандали през последните седмици. Законът, който създаде Антикорупционната комисия се пропуква. „Ако имахме силни институции, контролни механизми и взаимно възпиране на властите нямаше да имаме това потъване. Хората проявяват много висока степен на нетърпимост, защото това ги връща 50 години назад. На практика, в антикорупционния закон са обединени още пет закона – получихме гигантска конфигурация, с различни функции, които не могат да работят заедно. Антикорупционната комисия беше избрана от най-политизираният орган. Зле скроеното законодателство води до тази ситуация.“, каза тя.

От Български институт за правни инициативи сме удовлетворени, че в страната се постига устойчива съдебна практика, отнасяща се към публичността на декларациите на висшите държавни служители. От друга страна, съдопроизводството отнема значително време, а забавянето на предоставянето на информация за потенциален конфликт на интереси към кандидати, които ще бъдат избрани да управлява милиарди бюджетни средства, в определена степен обезсмисля получаването. Не на последно място, сме озадачени, че въпреки политическите заявки за публичност и прозрачност на държавното управление, администрацията продължава не само да не спазва закона, но и да не разбира смисъла на достъпа до информация и за необходимостта от почтеност, публичност и прозрачност.

Следвайте ни