Чрез акта на избор на ръководители или ръководни органи на институции от най-различен порядък и сфера на дейност, Народното събрание оказва значително влияние върху формирането на конкретните секторни политики, задава политическия заряд за легитимиране на управлението на тези институции. Процедурата по назначаване на техните ръководители следва да бъде решаващ момент за потвърждаване на интегритета, мотивацията и експертизата на кандидатите за управленски позиции. Подобна процедура е от изключителна необходимост за повишаване прозрачността и следователно доверието в парламента, за възстановяване на диалога между обществото и институциите, за усъвършенстване на демократичния политически процес.

Какво се промени от 22 октомври 2020 г. досега? Накратко – проведоха се избори № 1, които разместиха властовите пластове до степен, че след тях не успя да се излъчи правителство и се премина към подготовка на избори № 2 – предсрочни. Във времето между тях работи служебно правителство, което видно от действията му, има желание да реализира исканията на протеста – справяне с овладяната държава

Заключението ни от наблюдаваните над 60 процедури за избор е, че въпреки малките стъпки към повече публичност и прозрачност от 42-то Народно събрание насам, все още процедурите за избор, които извършва Народното събрание страдат от дефицити като липса на прозрачност, на конкурентост, на задълбочен професионален дебат за състоянието на сектора и органа, за който се извършва избор, липса на обособена проверка за почтеността на кандидатите, ограничено включване на професионалните, браншови, синдикални и неправителствени организации в процедурата и в обсъждането. Парламентът се проваля да наложи принципите на меритокрацията при изборите, които провежда, и вместо да избира професионалисти в регулаторите, оставя впечатление, че чрез партийни квоти се създава политическо вмешателство в работата на независимите регулатори.

На 06 юли 2021 г., от 14:00 часа, в „Гранд Хотел София” се проведе, организираната от екипа на БИПИ, конференция „Гражданското образование: пресечна точка между държавата и гражданския сектор.

Интервю на Биляна Гяурова-Вегертседер със Силвия Великова в „Преди всички“ по Българското национално радио

„Прокурорската колегия е като едно войнишно подразделение, там всички гласуван анблок, създава се впечатлението, че няма собствена мисъл в независимите иначе прокурори и следователи, които са избрани, а по-скоро е всичко предначертано“, коментира още Гяурова.

Следвайте ни