От приемането си през 1991 г. Конституцията на Република България е била променяна общо 5 пъти в частта отнасяща се до съдебната власт – 2003, 2005, 2006, 2007 и 2015 г. Във висока степен промените, осъществени преди България да стане пълноправен член на ЕС, са свързани с адаптиране на Конституцията към изискванията на Съюза. Последните промени от декември 2015 г. са по-скоро отражение на политическите процеси в страната, тъй като не се съобразяват с конкретните препоръки отправени към българския парламент малко преди приемането им.

Вече са изминали близо 5 години от действието на тези последни промени и проблемите от тяхната недовършеност (само припомняме, че през 2015 г. процедурата за промяна на КРБ беше спряна във финалния си стадий и на масата беше сложен нов, компромисен проект) могат ясно да бъдат видени в работата на Висшия съдебен съвет – основният административен и кадрови орган на системата.

От: Български институт за правни инициативи и Правната програма на Центъра за изследване на демокрацията

Относно: Законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, приет на извънредно заседание на Министерски съвет на 7.12.2019 г.

Приетият законопроект за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс цели да въведе механизъм за разследване и други процесуални действия срещу главния прокурор и неговите заместници чрез предложената нова фигура на прокурор, завеждащ Инспектората на прокуратурата. По включените в него разпоредби могат да се отправят редица бележки и коментари.

Призоваваме министър-председателя незабавно да поиска оставката на г-н Данаил Кирилов като автор на обсъжданите законопроекти и отговорен за провеждането на съдебна реформа. Дългогодишното неизпълнение на препоръките на Венецианската комисия (ВК) относно статута на прокуратурата и структурата на Висшия съдебен съвет, както и предложенията за конкретни мерки за тяхната промяна са подробно представени в становището на ВК от м. октомври 2017 г. Независимо от припомнянето им в новото становище от декември т.г., министър-председателят отказа публично да участва в дебат за промените, необходими за осигуряването на независимост на съда и отчетност на прокуратурата. Предвид видимите опити за осуетяване на законово разрешение на тези проблеми, не сме убедени, че препоръките от последните доклади на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, последното становище на ВК и резолюция на Комитета на министрите са намерили своето решение.

БИПИ предлага 2-месечен платен стаж с гъвкаво работно време и заетост от 4 часа дневно. Стажът е подходящ за студенти по право и студенти по обществени науки, със завършен поне I курс на обучение.


Екипът на БИПИ се състои от професионалисти, които имат значителен опит в неправителствения сектор. Стажът е подходящ за развитие на аналитичните и комуникационните умения. При успешно завършване на стажа ще бъде издадена препоръка.

Интервю на Силвия Великова с Теодор Славев за предаването „12+3“ по БНР

Славев коментира в предаването "12+3" по "Хоризонт", че има основание по чл. 175, ал. 5 от Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет да разгледа случая и би могло да се твърди, че има основания Иван Гешев да бъде отстранен, защото има незаконни действия на прокуратурата, но точно прокуратурата пък би трябвало да каже, че тези действия са незаконни. Според него това отново отвежда казуса  до стария казус - "кой може да разследва главния прокурор".  

Български институт за правни инициативи бе определен, чрез жребий, за член на Съвета по приалгане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, съгласно Постановление на Министерски съвет №3 от 2016 г. 

Следвайте ни