Едно от първите неща, които направи главният прокурор, след като започна мандата си, бе да определи своите заместници. Сред посочените и по-късно назначени беше Пламена Цветанова. До деня на назначаването й – 29.01.2020 г. Пламена Цветанова е член на ВСС от Прокурорската колегия /а преди това следовател от Столична следствена служба/ и по-конкретно от парламентарната квота. През 2017 г., когато се проведе избора за нов състав на Висшия съдебен съвет, тя е предложена от парламентарната група на ДПС.

Българската държава е длъжна по силата на Договора за функциониране на Европейския съюз  да транспонира всеки приет акт на вторичното право на ЕС, какъвто е директивата. На 3.04.2014 г. е приета Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, създаваща задължение за държавите членки да въведат законодателство, което да отразява нейните стандарти. Директивата следваше да е транспонирана от Република България до месец ноември 2016 година. Това не е направено с изричен акт на националното законодателство.

Експертни организации извършващи наблюдение върху правосъдната система, изпратиха писмо до Комисията по човешки права, правосъдие и вътрешни работи и Антикорупционната група в Европейския парламент. В писмото си юристите изброяват редица случаи на нарушаване на върховенството на правото и данни за корупция от последните месеци - аудиозаписите с министър-председателя Бойко Борисов, СМС-те между Владислав Горанов и Васил Божков, разследването на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“ и др. В писмото са включени и действия на прокуратурата, които според авторите са недопустима намеса в политическия живот на страната и погазване на основни принципи на правовата държава.

"Дискусията във Висшия съдебен съвет беше безрезултатна въпреки опитите на малцинството да я напълни със съдържание". Това каза за БНР Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи, във връзка с дискусията във ВСС по искането на Съюза на съдиите в България съдебните кадровици да преценят дали има основание за започване на процедура по отстраняване на главния прокурор.

Административна карта на България, Източник: Wikipedia

Текст на Биляна Гяурова-Вегертседер

Преструктурирането на съдебната карта е обявявано за приоритет в работата на ВСС поне от 6-7 години. Темата определено е чувствителна, защото е свързана с евентуално закриване на съдилища, преместване на хора и други ресурси и последващите от това финансови и инфраструктурни промени. Прокуратурата вече започна този процес и към момента вече са закрити над 30 районни прокуратури. Процес, който беше съпроводен от протести на хората от населените места, където се закриваха прокуратури и на които не станаха ясни критериите за закриване.

Биляна Гяурова-Вегертседер с коментар за атаките срещу неправителствения сектор за в-к "Капитал"

"Отговорно може да се каже, че преди присъединяването на България към ЕС български и чуждестранни неправителствени организации както от ЕС, така и извън него работеха изключително интензивно с българските правителства и парламенти на прехода и успяха да поставят голяма част от институциите в страната и съдебната ни система на една демократична основа. Тогава управлението на страната (в голяма степен) и неправителственият сектор гледаха в една посока и бяха постигнати много добри и устойчиви резултати. Присъединяването към ЕС беше върхът на тези общи усилия, след което обаче започна, по мое мнение, едно постепенно "отпускане" най-вече в институционално и управленско ниво. Това до голяма степен се дължи и на паричните потоци, които започнаха да постъпват директно към институции и управление, което доведе до занижен контрол върху тяхното харчене и оттам до злоупотреби, които достигнаха уродливи размери."

Следвайте ни