В заключение, от прегледа на платформите на партиите и кандидатите излиза, че те искат силен Европейски главен прокурор с разширени правомощия. Това може би се дължи на ниската оценка за ефективността на българската прокуратура и някаква надежда, че европейска наднационална институция би била по-полезна за България. Подкрепата личността на Кьовеши обаче прилича по-скоро на евтин популизъм и опит да се трупат дивиденти, тъй като Европейският парламент вече застана зад нейната кандидатура.

От вече 13 годишното ни членство в Съюза обаче би трябвало да ни е станало ясно, че ако сами не подобрим ситуацията си, то едва ли отвън ще могат да направят каквото и да е. Друга явна констатация от анализа на платформите по отношение на върховенството на правото е, че това не е основна тема за повечето кандидати. Разбира се, политиката е въпрос на подреждане на приоритети и всеки има право на свое решение за най-болезнените проблеми. Но ако независимостта на съдебната власт и правовата държава не съществуват, то никаква права не могат да бъдат гарантирани – нито на хората, нито на фирмите.

Макар и позакъсняло като инициатива, Администрацията на Министерски съвет качи за обществено обсъждане Проект на Наръчник за гражданско участие. 

Публикуваният за обсъждане документ неправилно е озаглавен наръчник. Той по-скоро може да бъде определен като учебник или христоматия за гражданското участие поради обема и съдържанието на информацията включена в него . Ако желанието на МС е това наистина да бъде наръчник, то от така предложения документ следва да се отдели онази информация, която е с определено практическа насоченост и така да се създаде отделен документ.

Oт текст на Биляна Гяурова-Вегертседер: 

Опитите на местна почва да се изопачат препоръките по Механизма /а и не само по него/ могат да бъдат обяснени само с едно – липса на аргументи по същество, които да защитят тезата, че съдът не следва да е независим и безпристрастен правораздавател, а също да взема страна и да прокарва определена държавна политика по начина, по който го прави прокуратурата. И ако за последната това е същностна и важна характеристика, то за съда и за държава с такъв съд, това е пагубно.

Oт текст на Биляна Гяурова-Вегертседер и Теодор Славев:

В този контекст е нормално да се запитаме защо правителството не проведе избор на нов състав на КЗЛД и наруши закона? Политическата логика сочи, че всяка власт опитва да установи и задържи максимално дълго приближени до нея хора на ключови позиции в иначе по закон независимите регулатори. Обществената логика дава отговор на това питане: очевидно сегашното ръководство и състав на КЗЛД е удобно за властта, т.е. то и е приближено. Председателят и членовете на КЗЛД в момента са в състояние на „изпреварващо послушаниe“. От решението на Бойко Борисов зависи дали те ще са утре на работа или ще бъдат сменени, тъй като нямат демократичните гаранции, които дава мандата. В това положение те са зависими, институционално слаби и решенията им могат да се влияят от волята на изпълнителната власт. Последното, всъщност, представлява нарушение на правото на Европейския съюз.

Консултациите при президента Румен Радев за нов главен прокурор са навременни с оглед на законовите срокове за избора на Обвинител №1. Това заяви пред БНР Теодор Славев. "От години настояваме, за да може членовете на прокурорската колегия да формират своите номинации, те трябва да го правят на нещо, а не на принципа "ти си го избра" или с пиене на кафе по универсални магазини. Начинът, по който това се случва, е анализ на състояние на органа – той трябва задължително да включва проблемите, постигнатото до момента, да се опира на вече изработения функционален анализ на прокуратурата, на доклада на европейските прокурори и на заключенията от Механизма за сътрудничество и оценка," подчерта той. Интервюто чуйте на страницата на БНР

„Безнаказаност и политическа слепота доведе до ситуацията, в която се намираме в момента.“ Това каза директорът на БИПИ в предаването „Кой говори?“ на Дарик Радио с водещ Пролет Велкова.

Биляна Гяурова коментира актуалната тема за корупционните скандали през последните седмици. Законът, който създаде Антикорупционната комисия се пропуква. „Ако имахме силни институции, контролни механизми и взаимно възпиране на властите нямаше да имаме това потъване. Хората проявяват много висока степен на нетърпимост, защото това ги връща 50 години назад. На практика, в антикорупционния закон са обединени още пет закона – получихме гигантска конфигурация, с различни функции, които не могат да работят заедно. Антикорупционната комисия беше избрана от най-политизираният орган. Зле скроеното законодателство води до тази ситуация.“, каза тя.

От Български институт за правни инициативи сме удовлетворени, че в страната се постига устойчива съдебна практика, отнасяща се към публичността на декларациите на висшите държавни служители. От друга страна, съдопроизводството отнема значително време, а забавянето на предоставянето на информация за потенциален конфликт на интереси към кандидати, които ще бъдат избрани да управлява милиарди бюджетни средства, в определена степен обезсмисля получаването. Не на последно място, сме озадачени, че въпреки политическите заявки за публичност и прозрачност на държавното управление, администрацията продължава не само да не спазва закона, но и да не разбира смисъла на достъпа до информация и за необходимостта от почтеност, публичност и прозрачност.

Биляна Гяурова в интервю за БНР

В предложенията личи опит да се превърне антикорупционната комисия „във втори ДАНС“, каза Гяурова в предаването „12+3“ по „Хоризонт“. Притеснителен е стремежът за унифициране на върха на Антикорупционната комисия, ДАНС и Националното бюро за специални разузнавателни средства:

„Тези три органа не трябва да бъдат унифицирани. Напротив, трябва да имат различни правомощия, взаимно да се допълват и взаимно да се възпират, а не да се унифицират и да се превръщат в една машина, която да преследва неудобните и да защитава удобните или силните на деня“.

Всички институции трябва да имат участие в избора на ръководството на Антикорупционната комисия, „защото само по този начин ще бъде заявена волята от всички страни на държавното управление за реално справяне с корупцията“, убедена е тя.

Теодор Славев

„Или не разбират какъв е смисълът на подобно изслушване, или нямат желание да се занимават, или имат някакви други съображения. Това мое впечатление се потвърждава и от изслушването на кандидатите за ЦИК. В процедурата за ЦИК не бяха зададени същностни въпроси. Това е идеята на такова изслушване – да има обсъждане, разговор, експертна оценка за състоянието. Ако не бяха кандидатите и въпросите на НПО – едва ли щеше да има какъвто и да е дебат“, коментира Славев в интервю за предаването „Преди всички“ за Българското национално радио в интервю на Веселина Миланова и Силвия Великова

Следвайте ни