Oт текст на Биляна Гяурова-Вегертседер и Теодор Славев:

В този контекст е нормално да се запитаме защо правителството не проведе избор на нов състав на КЗЛД и наруши закона? Политическата логика сочи, че всяка власт опитва да установи и задържи максимално дълго приближени до нея хора на ключови позиции в иначе по закон независимите регулатори. Обществената логика дава отговор на това питане: очевидно сегашното ръководство и състав на КЗЛД е удобно за властта, т.е. то и е приближено. Председателят и членовете на КЗЛД в момента са в състояние на „изпреварващо послушаниe“. От решението на Бойко Борисов зависи дали те ще са утре на работа или ще бъдат сменени, тъй като нямат демократичните гаранции, които дава мандата. В това положение те са зависими, институционално слаби и решенията им могат да се влияят от волята на изпълнителната власт. Последното, всъщност, представлява нарушение на правото на Европейския съюз.

Вчера изтече срокът, в който Народното събрание трябваше да избере новия състав на КЗЛД, което означава, че към момента най-малко легитимността в работата и решенията на Комисията е подложена на обществено съмнение. Неведнъж сме напомняли и ще повтаряме да го правим, че спазването на мандатността при упражняването на публична власт е фундаментален стандарт за демократичност.

От Български институт за правни инициативи настояваме, че Народното събрание следва да предприеме стъпки, чрез които да окаже контрол върху правителството и да изиска спазването на принципа за мандатност на публичните институции. В най-кратки срокове, МС трябва да структурира процедура за номиниране, която да отговаря на най-високите демократични стандарти и вярваме, че това наше разбиране се споделя и от законодателя.

В отворено писмо до министъра на правосъдието, Български институт за правни инициативи предлага на министъра да се свиква извнъредно Съвета по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. 

Идеята е да обсъди изработването на механизъм за предсрочно прекратяване на мандатите на председателите на Върховния касационен съд /ВКС/, Върховния административен съд /ВАС/ и Главния прокурор /ГП/, обявен публично като приоритет. 

Вижте аргументите на БИПИ тук...

В България оставихме ръководството на тази гигантска институция да се избира от най-политизирания орган – парламента и то без дискреция от страна на изпълнителната власт, съдебната власт, гражданското общество и Президента. Липсата на институционален баланс дава отражение не само върху работата на Комисията, но и върху нейното ръководство. Независимо от това какви ще са резултатите от проверките, върху КПКОНПИ се хвърли петно, а от там и върху сегашното Народно събрание и опитите за поредните промени писани набързо, няма да го изтрият.

Ако се търси стабилизиране на работата на Комисията и изграждане на някакво доверие към нея, то законодателят следва да обмисли както механизъм за споделен избор на нейното ръководство, така и съответния обществен и политически капитал, които да гарантират нейната независимост.

„Безнаказаност и политическа слепота доведе до ситуацията, в която се намираме в момента.“ Това каза директорът на БИПИ в предаването „Кой говори?“ на Дарик Радио с водещ Пролет Велкова.

Биляна Гяурова коментира актуалната тема за корупционните скандали през последните седмици. Законът, който създаде Антикорупционната комисия се пропуква. „Ако имахме силни институции, контролни механизми и взаимно възпиране на властите нямаше да имаме това потъване. Хората проявяват много висока степен на нетърпимост, защото това ги връща 50 години назад. На практика, в антикорупционния закон са обединени още пет закона – получихме гигантска конфигурация, с различни функции, които не могат да работят заедно. Антикорупционната комисия беше избрана от най-политизираният орган. Зле скроеното законодателство води до тази ситуация.“, каза тя.

От Български институт за правни инициативи сме удовлетворени, че в страната се постига устойчива съдебна практика, отнасяща се към публичността на декларациите на висшите държавни служители. От друга страна, съдопроизводството отнема значително време, а забавянето на предоставянето на информация за потенциален конфликт на интереси към кандидати, които ще бъдат избрани да управлява милиарди бюджетни средства, в определена степен обезсмисля получаването. Не на последно място, сме озадачени, че въпреки политическите заявки за публичност и прозрачност на държавното управление, администрацията продължава не само да не спазва закона, но и да не разбира смисъла на достъпа до информация и за необходимостта от почтеност, публичност и прозрачност.

Биляна Гяурова в интервю за БНР

В предложенията личи опит да се превърне антикорупционната комисия „във втори ДАНС“, каза Гяурова в предаването „12+3“ по „Хоризонт“. Притеснителен е стремежът за унифициране на върха на Антикорупционната комисия, ДАНС и Националното бюро за специални разузнавателни средства:

„Тези три органа не трябва да бъдат унифицирани. Напротив, трябва да имат различни правомощия, взаимно да се допълват и взаимно да се възпират, а не да се унифицират и да се превръщат в една машина, която да преследва неудобните и да защитава удобните или силните на деня“.

Всички институции трябва да имат участие в избора на ръководството на Антикорупционната комисия, „защото само по този начин ще бъде заявена волята от всички страни на държавното управление за реално справяне с корупцията“, убедена е тя.

Теодор Славев

„Или не разбират какъв е смисълът на подобно изслушване, или нямат желание да се занимават, или имат някакви други съображения. Това мое впечатление се потвърждава и от изслушването на кандидатите за ЦИК. В процедурата за ЦИК не бяха зададени същностни въпроси. Това е идеята на такова изслушване – да има обсъждане, разговор, експертна оценка за състоянието. Ако не бяха кандидатите и въпросите на НПО – едва ли щеше да има какъвто и да е дебат“, коментира Славев в интервю за предаването „Преди всички“ за Българското национално радио в интервю на Веселина Миланова и Силвия Великова

Биляна Гяурова и Питър ван Флит с участнички в конкурса

БИПИ публикува есетата на отличените участници в конкурса за есе „Кога изчезна етиката в правото?“. Той бе обявен като съвместан инициатива между Българския институт за правни инициативи и Посолство на Кралство Нидерландия в България.

Авторите на отличените работи получиха парични награди и правна литература. Може да прочетете творбите, които направиха впечатление на авторитетното жури тук... 

Следвайте ни