Впечатления от един предизвестен избор
Биляна Гяурова-Вегертседер
В края на миналата седмица се проведе гласуването за избор на съдии от професионалната квота на Висшия съдебен съвет. Като регистриран наблюдател от БИПИ наблюдавахме процеса, за който има нужда да бъде разказано малко повече.
Първото гласуване се проведе на 25 юни като в началото на същата седмица от Министерството на електронното управление (МЕУ) чрез МП е било изпратено писмо до ВСС, с което се иска информация за съгласуване свързано със сигурността на информационните системи, които ВСС използва. Писмото отразява изискване на Закона за съдебната власт – чл. 360б, а не прищявка на МП или МЕУ както някои го определиха. Пленумът на ВСС отказва да включи в дневния си ред разглеждането на писмото с аргумента, че “администрацията на ВСС не е качила материали за точката, постъпили от Министерство на правосъдието".
Подобно маргинализиране на законова норма за гарантиране сигурността на изборния процес, чрез чиновническо-административни похвати е крайно рисково, особено когато става въпрос за електронно гласуване. Да не говорим, че в настоящата ситуация именно ВСС трябваше да бъде органът, който проактивно да поиска от МП и МЕУ съгласуването.
Подобно поведение от страна на ВСС не е изненада, и за пореден път доказва нежеланието на висшия административен орган на съдебната власт да комуникира с другите власти, като да демонстрира самодостатъчност, която в конкретния случай рефлектира върху всички магистрати.
Съдиите имащи право на глас са 2197 съдии, от които електронно упражняване на гласа са заявили 1892. По време на първото гласуване на 25 юни електронно упражниха валидно вота си 1292 съдии, а 146 гласуваха с бюлетина в Съдебната палата (от общо 305 подали заявление). В хода на изборния ден БИПИ получи сигнали за невъзможност да се гласува електронно, защото номерата на талоните не са били подадени навреме в системата от административните ръководители /два дена преди деня на избора според указания изпратени до административните ръководители на съдилищата в страната/. При запитване на място в Съдебната палата, това беше потвърдено и в последствие тези съдии бяха отбелязани в протокола като „Избиратели чиито талони са деактивирани“. В първия изборен ден това бяха общо 24 съдии от различни части на страната. За тях единствената възможност да упражнят правото си на глас остана да дойдат до София, където в Съдебната палата е единствената секция за гласуване с хартиени бюлетини. Много вероятно е да е имало и други такива случаи, но съдиите просто да са решили, че няма да упражнят правото си на глас. В тази посока говори и фактът, че на втория изборен ден, 26 юни, нямаше нито един избирател с деактивиран талон, т.е. дошлите до София предния ден съдии, на следващия ден просто не са упражнили правото си на глас. Гарантират ли указанията еднакви и равни възможности за упражняване правото на глас на всички съдии? Не концентрират ли те прекалено много правомощия в административния ръководител и то по отношение на процедура, която би следвало да се реализира независимо от човешкия фактор? Въпросите са по-скоро риторични и нямаме очаквания, че настоящият състав на ВСС ще им даде отговор
Първият изборен ден не излъчи нови членове, защото нито един от кандидатите не получи повече от 50% от гласовете /при 65.63% избирателна активност за преминаване на прага бяха нужни 718 гласа/. Още от първия изборен ден се оформи шестицата, която в крайна сметка попълни професионалната квота на съдиите, а именно – Мария Терзийска, Явор Колев, Миглена Тянкова, Васил Петков, Даниела Александрова, Младен Димитров. Те водеха при електронното гласуване. При хартиените бюлетини водачи бяха Атанас Атанасов, Йордан Дамаскинов, Дора Михайлова, Владимир Вълков, Явор Колев и Мария Терзийска.
При обединението на протоколите от двата вида гласуване, първите шест позиции се заемат от лидерите в електронното гласуване. На вторият изборен ден избирателната активност е почти същата – 64.22%, както и броят валидно гласували съдии – 1291. Гласувалите с хартиена бюлетина са 120 съдии (с 26 по-малко отколкото предишния ден). Всеки един от шестимата избрани съдии прави увеличение на електронно подадените гласове, като при някои разликите са впечатляващи:
- съдия Младен Димитров – на 25.06 – 414 електронни гласа, на 26.06 – 513;
- съдия Даниела Александрова – на 25.06 - 508 електронни гласа, на 26.06 – 544;
- съдия Мария Терзийска – на 25.06 – 646 електронни гласа, на 26.06 – 669;
- съдия Миглена Тянкова – на 25.06 – 623 електронни гласа, на 26.06 – 643;
- съдия Явор Колев – на 25.06 – 638 електронни гласа, на 26.06 – 647.
Можете да разгледате подробно резултатите от хибридното гласуване в посочената таблица.
Интересен за отбелязване е фактът, че всички избрани съдии са на административни позиции в съдебната власт – председатели или заместник- председатели. По време на дискусията, която БИПИ проведе на 13 юни с номинирани за позицията съдии, попитахме за обсъжданата от месеци в съдийските кръгове тема, че за членове на ВСС трябва да бъдат предпочетени съдии с административен опит. Участниците бяха категорични, че не това трябва да е водещото качество при избора на членове на ВСС. Изглежда обаче, че административната йерархия и произтичащите от нея специфики във взаимоотношенията, са взели своя превес и сред съдийското съсловие или поне резултатите от избора го доказват.
Мандатът на настоящия ВСС изтича на 3.10.2022 г., а съставът на новия остава неясен. Съдебната власт ще попълни своята квота, но остава парламентарната квота от 11 члена, за избора на които е необходимо квалифицирано мнозинство от 2/3 народни представители. Политическите турбуленции от последните дни и невъзможността на настоящия парламент да приеме дори правила за избор на кандидати от своята квота, може да доведат до прецедент в най-новата история на съдебната власт. Прецедент, който може за дълго да повлияе негативно върху цялостната работа и управление на съдебната система.
Повече за концепциите на кандидатите и за самите кандидати, можете да прочетете в сайта на БИПИ.
